петък, 2 август 2019 г.

Как всъщност изгорял Древният Рим? Митът за Нерон – подпалвача

 Нерон имал много грехове и престъпления, но не е подпалвал Рим. По времето на пожара той не бил в Свещения град.В нощта на 18 срещу 19 юли 64 г. започнал Големият пожар в Рим.
Лудият Нерон стоял на хълма и пишел стихове, вдъхновен от зрелището на горящия Рим, подпален по неговата заповед.
Този сюжет е познат дори на онези, които не обичат историята. Римският народ въстанал и от страха да получи заслуженото Нерон заповядал на своя слуга да го убие. „Какъв велик артист умира!“ – възкликнал императорът преди смъртта.
Шест дни бушувал огънят
Историци твърдят, че Рим бил подпален, но този пожар няма нищо общо с гибелта на Нерон.
Действително този пожар бил най-страшният в историята на древния град и вероятно – един от най-разрушителните в историята на човечеството. Бушувал шест дни. След това огънят обхванал Марсово поле. Пожарът бил потушен към 27 юли.
От 14-те района на Рим напълно изгорели четири; големи разрушения постигнали седем. Разкошни сгради, градини и паметници – загубите на града не могат да бъдат изчислени. Напълно изгорял храмът на богинята Селена, силно пострадали храмовете на Юпитер, Аполон и Веста.
 Свещената улица, главният път за Римския форум, който водел от Капитолия до Форума, напълно изгорял.
Не се знае точният брой на жертвите, но вероятно е бил огромен. Сред тях имало роби, сезонни работници и нелегални, които пристигали в Рим от други държави и райони на Италия, търсейки по-добър живот.
Откъде тръгнали слуховете за вината на Нерон
За пожара и участието на Нерон в него пише Гай Светоний Транквил; той твърди, че Нерон се дразнел от старите неугледни сгради и кривите улички… Той подпалил Рим, включително и житницата, която се намирала близо до Златния дворец, която според императора заемала много място… Гай Светоний пише още, че горели не само жилищни постройки, но и домове на древни пълководци, храмове на богове, издигнати и осветени в годините на царете, а след това – от пуническите и галските войни, горяло всичко достойно и паметно, което се било запазило от древни времена. Нерон наблюдавал пожара от Меценатовата кула, наслаждавайки се, по думите на писателя, на великолепния пламък и в театрални дрехи пеел „Крушението на Троя“.
Авторът на „Животът на дванайсетте цезари“ се родил след Големия пожар в Рим и след смъртта на Нерон, тъй че не е бил свидетел на тези събития. Освен това Светоний е известен като събирач на различни слухове и сплетни, много от които отразил в книгата си, но те не са потвърдени от други автори.
В подпалването на Рим не само Гай Светоний обвинявал Нерон. Като причина други посочвали, че императорът искал да очисти града от стихийно изградените сгради, на които липсвала инфраструктура, и да ги замени с нови.
Тази практика е характерна и за нашия век – често стари сгради, на чиито места има намерение да строи елитът, внезапно започват да горят една след друга.
Не е разрушител, а спасител и съзидател?
В Рим обаче горели и богати райони. А Трастевер, който бил смятан за един от най-ужасните райони в Рим, въобще не пострадал.
Пожарът започнал от бараките, разположени на югоизточната страна на Големия цирк, и бързо се разпространил в града и засегнал двореца и на самия Нерон. Императорът бил любител на ценности и не е ясно защо му е било нужно да причини вреда на себе си.
Най-интересното е, че по времето на пожара Нерон въобще не бил в Рим. Една седмица преди него заминал в Анций, на морския бряг.
Публий Корнелий Тацит, който преживял пожара като дете, писал, че след като се върнал в Рим, Нерон взел участие в гасенето на пожара, предприел мерки да обезпечи града с продоволствие и да избегне гладната смърт.
Според свидетели в тези дни императорът изглеждал потресен, а народът го приветствал заради стремежа му да окаже помощ на пострадалите.
Нерон лично ръководел възстановяването на града. Благодарение на него били разширени улиците и предприети мерки, за да бъдат избегнати неприятностите по времето на други катастрофи.
Друго твърдение за пожара – християните подпалили Рим
След това Нерон започнал масови екзекуции на християни. Това твърди в своите „Анали“ Публий Корнелий Тацит.
Историци предполагат, че трудът на Тацит е известен във вид на ръкопис от 11 век. Така че според тях е голяма вероятността в него да са внесени поправки във времето, когато християнството доминирало в Европа, а самият Нерон бил възприеман като „мерзък езичник“.
По това време в Рим гледали на християните като на опасна секта. Затова по времето на масови бедствия римляните обвинявали или християните, или евреите.
Напълно е възможно по времето на Големия пожар обикновените римляни да са хвърлили вината върху привържениците на тази непонятна за тях секта и да са извършвали публични екзекуции на християни.
Как починал Нерон
Нерон починал четири години след пожара – през 68 г. Той се скарал с представителите на висшата аристокрация и армията, на които омръзнали екстравагантните му постъпки.
Пред неизбежната заплаха не само да загуби властта, но и от смърт, Нерон помолил верните му слуги да го убият. Вероятно той действително е изрекъл думите – „Какъв велик артист умира!“.
След смъртта на императора избухнали междуособици между четирима претенденти за престола. Този период историците наричат „годината на четирите императори“.
Така че Нерон имал много грехове и престъпления, но не е подпалвал Рим. Но образът, закрепен в литературата, е по-силен от всяка историческа правда.
Кратка биография на НЕРОН
Римският император Нерон управлявал от 54 до 68 г. от н. е. Той станал император, когато бил на 17 години. Майка му е Агрипина – втората жена на император Клавдий – 41-54 г. от н.е. Тя успяла да осигури престола на сина си, отнемайки правото на сина на Клавдий от първия брак – Британик. В първите години от управлението на Нерон всъщност управлявала Агрипина.
Нерон се изживявал като велик актьор, музикант и художник, макар че в нито една от тези области нямал талант и бил бездарен дилетант.
Бур – началникът на личната охрана на Нерон, и възпитателят му – философът Сенека, не постигнали успех в сдържането на порочните черти от характера на императора.
Нерон отровил Британик и започнал да крои планове как да убие майка си; императорът изпратил в затвора нейния любовник Палант, където той починал. Агрипина го заплашила, че ще го лиши от властта. В намеренията си Нерон бил поддържан от новата си любовница Попея Сабина.
В началото той организирал смъртта на Агрипина по времето на корабокрушение, но тя се спасила. Тогава Нерон изпратил във вилата на майка си отряд от стражи, който я убил.
Избавяйки се от майка си, Нерон дал воля на порочните си наклонности. Неговите развлечения изпразнили хазната и се наложило да убива богати хора, за да заграби имуществото им.
По желание на Попея Нерон убил първата си жена Октавия. Императорът ставал все по зъл и извратен.
Големият пожар засилил недоволството срещу императора. През 65 г. от н. е. срещу него бил организиран заговор, начело с популярния велможа Калпурний Пизон. Към него се присъединила и част от преторианските командири и опозиционери републиканци. Заговорниците били разобличени и подложени на жестоки изтезания. Нерон обвинил за заговора учителя си Сенека и неговия племенник Лукан, които били принудени да се самоубият. Скоро починала и императрицата Попея Сабина – според слуховете ритната от Нерон, когато започнала да ражда.
През 67 г. от н.е. Нерон посетил Гърция; във всичките градове се представял като певец и актьор, радостно приемайки притворния възторг на лицемерното население. За това пътешествие и за подаръци на гърците били изразходвани огромни суми.
Нерон се върнал в Рим като победител. В това време началниците на провинциалните войски организирали срещу него нов – успешен, заговор, начело с Юлий Виндекс. В заговора се включили наместниците на Испания и легионите на реймската армия. Заговорниците първо се били помежду си, но след това войски на западните провинции на империята тръгнали към Рим, издигайки кандидатурата за император на управителя на Испания Сулпиций Галба.
Италия също възстанала срещу Нерон. Сенатът го обявил за враг на отечеството. Спасявайки се от арест, той бил приютен във вилата на един от верните си стражи. След като разбрал, че го чака смърт, той заповядал да го убият – това се случило на 9 юни 68 г. от н.е.
Нерон бил последният император от династията на Юлиите-Клавдиевци.
Издателство PACПEP

вторник, 20 декември 2016 г.

Мъжете на арената – историята на римските гладиатори



Римските гладиатори заемат специално място в умовете и въображението на съвременния мъж. Образът на човека от арената датира от хилядолетия – от древен Рим до 20 века след това. В популярната си реч „Citizenship in a Republic“, Теодор Рузвелт говори за образа на този боец, чието лице било „помрачено от прах и пот и кръв“ и който никога няма да сподели своето място с „тези студени и плахи души, които нито знаят победа, нито поражение.“ Описанието е поразително.
Но кои в действителност са били гладиаторите?
Гладиаторите на древен Рим са мъже от най-ниските прослойки.
Повечето били престъпници и роби, които за себе си не можели да се грижат, но чрез обучението да се бият на арената, имали възможността да спечелят огромна слава или да умрат болезнено и унизително пред погледа на всички.
Всъщност, сам по себе си Рим бил град изпълнен с парадокси.
Градът, център на света, постижение на културата и цивилизацията, съдържал в себе си и доста кръвожадни и варварски окраски, на които гладиаторските битки били емблемата.
В следващите редове ще разгледаме подробно мъжете на арената, за да видим кои са били те и какво е представлявал живота им. 

Началото на гладиаторските битки

 Гладиаторските игри произхождат от ранните римски погребални обичаи.

Започвайки от 3-ти век преди Христа, римските войни вярвали, че символ на голяма чест било след тяхната смърт да жертват военнопленници в битка.
От обичай, това жертвоприношение прераснало в развлечение, при което военнопленници влизали в бой до смърт помежду си.
С течение на времето от армията тази практика се пренесла в обществения живот.
Гладиаторските двубои в чест на мъртвите станали толкова чести, че било съвсем нормално за богатите мъже да заделят средства специално за игрите, които щели да отбележат собствената им смърт, когато тя настъпи.  Известни като погребалните мъже (asbustiarri), тези ранни гладиатори не само забавлявали тълпите, но носели чест и слава на семействата на мъжете, за чийто погребения демонстрирали своето бойно изкуство и умения.

Както мнозина императори били осъзнали, римската тълпа обичала тръпката от борбата и всеки амбициозен политик по онова време се възползвал от тази жажда, за да повиши популярността си сред народа спонсорирайки тези жестоки битки.
В крайна сметка популярността този погребален ритуал се увеличила драстично и с времето той се превърнал във всеобщо публично развлечение, което носело слава, пари и влияние. До 1-ви век преди Христа, игрите на арената станали огромен и доходоносен бизнес в цялата Римска империя. Дори самите императори спонсорирали двубои с участието на стотици гладиатори, състезаващи се в продължение на седмици в екстравагантни дрехи и оръжия.

Мъжете под бронята

 

Гладиаторските редици се запълвали главно чрез залавянето на военнопленници, макар и много от бъдещите войни на арената да били престъпници от самия Рим.
Всички, с изключение на малцина късметлии, били считани за роби. Има и документирани случаи на свободни хора доброволно участвали в игрите.
Някои от тях били отчаяни мъже, търсещи посоката в живота си, докато други търсели единствено приключения и предизвикателства.
Всички обаче споделяли общото желание за богатство или свобода.
И макар подобна награда да съществувала за великите бойци, единствената гаранция да я спечелят била като пролеят много кръв, без да загинат безславно. Независимо по каква причина мъжете попадали сред гладиаторите – доброволци по собствена воля или роби, те били подготвяни за двубоите като преминавали през изтощителна бойна и физическа подготовка в специални училища, в които често учители били успешни, но вече пенсионирани гладиатори.

Собствениците на роби си плащали на тези училища, за да могат бойците им да тренират, а осъдените престъпници и доброволците трябвало да получат специално разрешение от съдия, за да се присъединят към редиците им.
Колкото по-успешен бил един гладиатор на арената, толкова по-популярен ставал той сред масите. Това от своя страна го правело още по-ценен и доходоносен.
По онова време един доказан боец, особено ако се завръщал от пенсиониране, можел да спечели значителна сума пари само от едно събитие.  Освен това, най-забавните и смели гладиатори дори можели да се надяват на награди от императора. Spiculus например, гладиатор при управлението на Нерон бил надарен със земи и богатства, еквивалентни на тези, предоставени на генерали, които се завръщали триумфално от битка за императора.
Разбира се, за военнопленниците и престъпниците най-ценната награда тогава била освобождението и премахването на присъдата.

Елементи и вариации на гладиаторите и игрите

 

Съвременните схващания за гладиаторските битки са драстично опростени.
Представяме си двама мъже, размахващи мечове един срещу друг, докато единия не нанесе смъртоносен удар на другия. Филмът „Гладиатор“ и сериалът „Спартак“ вероятно разшириха представите на много от нас за този вид битки, включвайки и начинът на тренировки и различни формати боеве. В действителност, има безброй варианти на гладиаторските схватки.
Историческите възстановки от славните битки на Рим били често явления на арената, но в тях обикновено участвали слабо обучени роби, неспособни да направят толкова добро шоу ако участват в самостоятелни битки, докато добре обучените от тях често играели главната роля във възстановката. Нека да разгледаме някои от най-известните типове гладиатори:

Retiarius – този боец влиза в ролята на рибар оборудван с мрежа, тризъбец и нож.
Рядко облечен в броня, за да бъде мобилен, той дори не носел шлем, а използвал своята подвижност и липса на тежка броня, за да улови противника си в мрежата и да забие тризъбото си копие в тялото му докато не издъхне.




 

Myrmillonis – „мъжът риба“, Myrmillonis много приличал на Retiarius, за който говорихме преди малко. Бронята му често била инкрустирана с образа на рибни елементи като люспи, перки и т.н. Бил въоръжен с голям щит и къс меч.









Secutor – боец преследвачът, определено развълнувал тълпата, тъй като подгонвал съперника си около арената. Този вид гладиатор бил по-уважаван от Myrmillonis, въпреки че също носел на бронята си символи на риба.
Император Комодус, известен с участието си в игрите, се борел именно като Secutor.







Gallus – тежко въоръжени гладиатори, които разчитали на силна защита и груба сила, за сметка на бързина и ловкост. Те взели името си от огромните войни на Галия и се сражавали с традиционния гладиаторски меч (gladius) или с копие.








Bestiarii – технически, това не били истински гладиатори, защото се изправяли в битка срещу животни. Това били нещо като предшествениците на съвременните бикоборци, които се борели с бикове, леопарди, лъвове и други страховити противници създадени от майката природа.
Откриването на игрите обикновено започвало именно с битки срещу животни или с инсценирането на лов, където ловецът преследва дивеч докато тълпата се забавлява. Боецът от типа Bestiarii трябвало да се бие с животното до смърт като победата му не била в никой случай гарантирана.
Колкото по-често звярът се появявал триумфално след убийството на поредния Bestiarii, толкова по-голямо било удоволствието за публиката.

След тези встъпителни игри, вниманието се насочвало към основните събития, където истински гладиатори влизали в единоборство.
Не било необичайно в по-големите и пищни игри да се организират исторически възстановки, в които на арената се пускали обучени убийци застанали на исторически печелившата страна срещу зле въоръжени и неопитни престъпници, играещи за губещата.
По време на тези игри наставала истинска сеч! Една от целите на голямото кръвопролитие от тези двубои била да се напои с кръв пясъка, за да наслои пода на арената.
Точно от там идва и думата за арена – от “harena”, латинската дума за пясък.


Eques – това е гладиатор, който се бие на кон като римски рицар. Той може да използва копие докато е на коня, както и меч ако слезе от него, за да се дуелира с противника си.
Шлемът му често е с две пера отстрани, но без гребен.





Тракиец (Thrax) – тип гладиатор въоръжен като тракийски войн – враговете на Рим. Той се бие с малък правоъгълен щит, сабя, а шлемът му е с гребен.












Essedarius – боец на колесница










Familia gladiatorium – това са малцината гладиатори, които имали късмет да оживеят след десетки битки и да станат треньори, под покрива на lanista.






Lanista – собственик, работодател, треньор и прекупвач на гладиатори, който ги продавал или отдавал под наем. В Римската империя тази работа била под юрисдикцията на императора.








Екзекуции – по време на обяд или почивка от боевете, арената ставала място за драматично публично изпълнение на екзекуции, включително и хвърляне на хора на зверовете.
Жертвите били престъпници, дезертьори, бунтовници, предатели, избягали роби, както и хора с антисоциално поведение като християни и евреи.

Pollice Verso – да живее или да умре

 

Мотивацията, с която човек излиза на арената в ролята на гладиатор е различна при всеки, но когато мечовете се сблъскат всички в това положение споделят една единствена цел – оцеляването.
Дали ще живеят или не е решение, което не зависи обаче само от тяхната смелост и умения, а и от решението на Pollice Verso. В случай че гладиаторът бъде победен от съперника си, нанасянето на смъртоносния удар е в ръцете на „pollice verso“, който решава съдбата на загубилия чрез вдигане на палеца – надолу или нагоре. Почти винаги публиката е призована да се включи като окуражи победителя да довърши или пощади противника си.
С палец нагоре или надолу, римската тълпа често решавала съдбата на загубилия с обърнат нагоре – жест на живота или надолу – символ на бързия край. За онези гладиатори, които воювали храбро и въпреки това са загубили, публиката била склонна да прояви милост и да ги пощади.
Ако гладиаторът бъде помилван, то той се връщал обратно в тренировъчния лагер, където да продължи да се подготвя, за да стане отново „човек от арената“.
Ресурси и източници:
  • Gladiators by Michael Grant, Barnes and Noble Books, 1967
  • The Gladiators – History’s Most Deadly Sport by Fik Meijer
  • Gladiators by Stephen Wisdom, Osprey publishing, 2001
  • Artofmanliness.com

понеделник, 6 април 2015 г.

ДРЕВНА РИМСКА КРЕПОСТ Е ПОСТРОЕНА С АСТРОНОМИЧЕСКО СЪОТВЕТСТВИЕ


Невероятно откритие на италиански учени за древна римска крепост, която е построена с астрономическо съответствие
Изследователи от Политехническия университет в Торино, Италия, са направили откритие, което е невероятно. Древната римска крепост в съвременна Британия е изградена така, че вратите са изравнени и слънчевата светлина по време на лятното и зимното слънцестоене да създава забележителен светлинен ефект в чест на най-краткия и най-дългия ден в годината, в чест на боговете на слънцето и небето.
Старата крепост с квадратна форма изненада изследователите. В изследването, публикувано в списание „Филика“, изследователите показват, че римляните са проектирали и изпълнили тази крепост, така че в деня на лятното слънцестоене, светлината на слънцето се подравнява с вратите на североизток и югозапад, отразявайки светлината на другите две, а през зимата тези на югоизток и северозапад ще бъдат осветени.
Точността на тази отбранителна крепост, построена по време на царуването на император Адриан е толкова съвършена, че учените трябвало да използват специален софтуер за изчисляване ъглите, генерирани от слънчевата светлина по време на слънцестоенето. Шокиращо е, как римските инженери са направили тези изчисления и са изградили тази защитна конструкция без технологичните инструменти на днешния ден.
Тази древна римска крепост структура е построена от римски легионери и работници около 138 г. след Христа и подобно на много други структури, които са били открити във Великобритания, тя е поръчана от император Адриан.
Въпреки, че крепостта е с изключително влошено състояние и най-вече в руини, тази древна римска структура е построена да приюти около 500 римски войници и работници.
Император Адриан е бил много интересен, той всъщност е първият римски император, за който е станало ясно, че е гей, пише в една статия сайтът independent.co.uk. Той е харизматичен император и е бил обичан от масите, въпреки че неговото царуване се е характеризирало с необичайни неща.

Защо конструкторите на тази древна римска крепост са отдали толкова много внимание на позицията по такъв начин, е мистерия, въпреки че изследователите предполагат, че това е, за да отдадат почит на техните езически богове на Слънцето и небето, но още по-мистериозно е „как“. Подобно на много други култури, преди римляните, сградите са били поставени в особени отношения, създаване на светлинни ефекти, вследствие на движението на звезди, планети и други небесни обекти.