Древноримски философи



 АВЪЛ ЕГНАЦИЙ ПРИСЦИЛИАН

Авъл Егнаций Присцилиан (Aulus Egnatius Priscillianus; * 135 - 1??) е римски сенатор и философ.
Произлиза от фамилията Егнации. Роднина е с Марк Егнаций Марцелин (суфектконсул 116 г.) и Марк Егнаций Постум (суфектконсул 183 г.).
Той се жени и има два сина Луций Егнаций Виктор (суфектконсул 207 г.) и Егнаций Прокул (суфектконсул 219 г.).
Дядо е на Егнаций Виктор Мариниан (легат на Горна Мизия), на Егнация Мариниана, която е втората съпруга на римския император Валериан I и майка на император Галиен и Валериан Младши (по някои източници тя е дъщеря на неговия внук Егнаций Виктор Мариниан) и на Квинт Егнаций Прокул (суфектконсул през неизвестна година).

АРИЙ


Арий
Арий (256–336), древноримски християнски теолог, основоположник на арианството. Роден е в Либия, бил е възпитаник на Лукиан Антиохийски, бил е презвитер във Александрийската патриаршия.









ГАЙ БЛОСИЙ

Гай Блосий (2 век пр.н.е.), според Плутарх, философ и ученик на философа-стоик Антипатър от Тарс. Произхожда от град Куме в Кампания, Италия, който (заедно с гръцкия оратор, Диофан) подбужда римския трибун Тиберий Гракх да продължи движението за поземлена реформа от името на плебеите. Тиберий бил обвинен от политическите си опоненти, че се опитва да предизвика народно въстание, и да се коронован за император. В крайна сметка, той е убит, а тялото му хвърлено в река Тибър.
След смъртта на Тиберий Гракх, Блосий е разпитван от консулите по въпроса. Признава, че би направил всичко, което Тиберий поиска. На въпросът им "Какво бихте направили, ако Тиберий заповяда да се изгори Капитолий?", той отговоря, че Тиберий никога не би дал такава заповед. След натиска, заявява, че Тиберий би поръчал нещо подобно само ако е в интерес на римляните. След това е освободен. Блосий отива в провинция Азия, където участва във воденото от претендента за престола в Пергам, Аристоник, народно въстание срещу Рим. След поражението на Аристоник през 130 пр.н.е, Блосий се самоубива.


БОЕЦИЙ

Боеций
Аниций Манлий Северин Боеций (на латински: Anicius Manlius Severinus Boethius) е римски философ, преводач и държавник. Наречен е последният класически и първият схоластичен философ. Творчеството му има огромно влияние през Средновековието.
Боеций е роден ок. 480 г. в Рим в патрицианско семейството, чиито предци включват двама папи и двама римски императори, Петроний Максим и Олибрий. Осиротявайки на ранна възраст, Боеций израства в семейството на патриция Симах и впоследствие се жени за дъщеря му. Придобива значително познание на древногръцкия език и философия, може би в Атина или Александрия (седалища на двете школи по класическа философия), въпреки упадъка на класическата култура и падането Западната Римска империя. Благодарение на образованието си Боеций влиза на служба при остготския крал Теодорих Велики, който е взел титлата римски император след свалянето на последния западноримски император Ромул Августул от племенника на Теодорих Одоакър през 476 г. Теодорик, който е получил образованието си в Константинопол, позволява на старите римски семейства да поддържат традициите си докато той управлява от Равена. През 510 г. Боеций става консул. Той убеждава Теодорих да върне две трети от данъка, който Одоакър е наложил на селяните от областта Кампания, поради слабата реколта. Красноречието му спасява Паулин от дворцовите интриги. Боеций се противопоставя на готизирането на римската култура и по този начин си спечелва врагове. На четиридесетгодишна възраст Боеций става magister officiorum, управител на всички правителствени и съдебни служби. През 522 г. двамата му сина също стават консули, което ощастливява баща им.
През 519 г. е разрешена 35-годишната схизма между Западната и Източната църква и Теодорих (който е последовател на Арий) започва да се страхува от увеличаването на влиянието на византийския император Юстин I сред поданиците си. През 523 г. сенаторът Албин е обвинен, че притежава писмо от Юстин и Боеций открито го защитава. Боеций е подведен под отговорност за държавна измяна и магьосничество и е задържан. Той отдава ареста си на клевети от страна на врагове си. Титлата и богатството му са отнети и е затворен в гр. Павия, 450 км северно от Рим, където е измъчван и където пише своята най-известна книга Утешението на философията. Боеций е осъден на смърт и присъдата е потвърдена от Сената, вероятно под натиск от Теодорих. През 524 г. е завързана връв около врата му и едновременно е удушен и пребит до смърт. Скоро след това тъстът му Симах също е екзекутиран в Равена. Според византийския историк Прокопий, Теодорих е обзет от силно чувство за вина за стореното с Боеций и Симах, хваща пневмония и умира през 526 г. През 722 г. кралят на ломбардите Лиутпран издига гробница в чест на Боеций в църквата Св. Петър в Павия. Боеций е канонизиран за светец от папа Лъв XIII през 1883 г. Празникът му е на 23 октомври.
Боеций си поставя задачата да преведе всички творби на Платон и Аристотел на латински и да напише коментари върху тях, за да покаже хармонията помежду им, но не успява да я изпълни. Преведените от него Аристотелови творби за логиката, върху някои от които той пише коментари, са единствените достъпни в Европа до 12 век. Боеций също пише коментар на Изагога (Въведение към Категории от Аристотел) от неоплатониста Порфирий, който подчертава съществуването на проблема за универсалите: дали тези понятията съществуват самостоятелно или само в умовете на хората. Според Боеций те съществуват само в мисълта. Коментарите му върху Категории и За тълкуването от Аристотел и върху Порфириевата Изагога са модел за средновековните учени, който им помага да разберат широк кръг от философски въпроси поставени в Античността. Дори и по-независими философи от 12 век като Абелар и Жилбер де ла Поре са му дълбоко задължени.
Боеций измисля термина квадривиум, или четворен път, за да обозначи изучаването на четирите предмета: музика, аритметика, геометрия и астрономия, който трябва да последва изучаването на тривиума: граматика, логика и реторика. Той превежда и пише учебници върху тези предмети. Свободният му превод на трактата на Никомах по аритметика (De institutione arithemica) и неговият учебник по музика (De institutione musica) допринасят към средновековното образование. Боеций въвежда тройната класификация на музиката: musica mundana (музика на сферите/света), musica humana (хармония на човешкото тяло и духовната хармония), musica instrumentalis (инструментална музика, вкл. човешкият глас). Преводите му по музика на Питагор, по геометрия на Евклид, по астрономия на Птолемей и по механика на Архимед са загубени.
Боеций също пише теологични трактати (Opuscula sacra), За Троицата, За Въплъщението, Срещу Евтихей и Нестор и За католическия път, които подкрепят църковната позиция срещу ересите, използвайки логика, за да покаже единството на Бог по същество и божествената и човешката природа на Исус чрез определение на субстанция, отношение и природа. Те вероятно са известни на учениците на Алкуин в двора на на Карл Велики. Анселм също е запознат с тях. Първата теологична творба на Абелар Theologia Summi Boni е вдъхновена от първия трактат на Боеций (За Троицата), а Жилбер де ла Поре пише подробно тълкувание върху трактатите, което става стандартно, макар и други по-неоплатонистки настроени философи от 12 век също да пишат коментари. Тома Аквински пише коментари върху два от трактатите. Авторството на Боеций е било оспорвано заради светското естество на другите му творби до 19 век, когато е открита биография на неговия съвременник Касиодор, която споменава, че е писал на тази тематика.
Най-известната творба на Боеций е Утешението на философията, която той пише в затвора, докато очаква екзекуцията си. Тя осигурява наследството му през Средновековието и отвъд него. Данте поставя Боеций като последния римски и първия схоластичен философ в своята Божествена комедия и го нарича (чрез своя герой Тома Аквински) „Блажената душа, която разкрива измамните друми на света на всеки, който му дава ухо“.


ГАЙ МАРИЙ ВИКТОРИН

Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, Неоплатонизъм- философ и християнски учен през 4 век по времето на император Констанций II.
Произлиза от римската провинция Африка и там завършва реторика. Около 340 г. се мести в Рим, където учи на реторика множество сенатори. Толкова е бил почитан, че през 354 г. получава статуя в Троянския форум. През 355 г. той се кръщава и става християнин. През 362 г. се отказва да бъде учител, след като император Юлиан Апостат чрез Реторски едикт забранява на християнски преподаватели да използват езически ръкописи.
Умира малко след 363 г. като оставя множество произведения и коментари. Написал е коментари за произведенията на Цицерон, Аристотел и писмата на Апостол Павел. Превежда на латински гръцките Неоплатоници. Написал е през 360 г. три теологични химни за Тринитетското учение и се смята за основател на това учение. Той е първият коментатор на латински на християнството и влияе на Августин.


ГАЙ МУЗОНИЙ РУФ

Гай Музоний Руф (Gaius Musonius Rufus; * преди 30 г. във Волсинии в Етрурия, вероятно днешен Болсена; † преди 101/102 г.) e римски философ-стоик през 1 век.
По времето на император Нерон той става много известен учител стоик. След Пизонския заговор на Пизон през 65/66 г. Нерон го изгонва от Рим. През 69 г. се връща обратно и продължава със своето учение.


ГАЙ ХЕЛВИДИЙ ПРИСК

Гай Хелвидий Приск (Gaius Helvidius Priscus: † 71 или 74) е стоик философ и политик по времето на управлението на римските императори Нерон и Веспасиан.
Той е републиканец, както бащата на съпругата му Фания, философа-стоик Публий Клодий Тразеа Пет. По времето на Нерон той е квестор в Ахея. Става народен трибун 56 г., създава ред в Армения и е уважаван от народа. През 66 г. е изгонен от Рим, заради обявената му симпатията към Брут и Касий. През 68 г. Галба го връща обратно. Става претор 70 г. и е в опозиция на Вителий. Понеже не признава Веспасиан е отново изгонен.
По нареждане на Веспасиан Приск е екзекутиран през 71 или 74 г. Философът Херений Сенецион пише за него биография във форма на похвална реч по поръчка на вдовицата му и затова е екзекутиран от император Домициан.
Баща е на Гай Хелвидий Приск (консул 87 г.).


ГНЕЙ КЛАВДИЙ СЕВЕР

Гней Клавдий Север (Gnaeus Claudius Severus; * 133 г.) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век сл.н.е. и тъст на император Марк Аврелий.
Произлиза от Pompeiopolis в Пафлагония и е син на Гней Клавдий Север Арабиан (консул 146 г.).
Север е перипатетик и се жени през 167 г. във втори брак за Ания Аврелия Галерия Фаустина, първородената дъщеря на император Марк Аврелий и Фаустина Млада. Неговият син от този брак, Тиберий Клавдий Север Прокул, е консул през 200 г. [1]
В първи брак Север е женен за Умидия Квадрата, племеница на Марк Аврелий и има с нея син Марк Клавдий Умидий Квадрат, (осиновен от консула през 167 г. Марк Умидий Квадрат Аниан), който участва в Луцила-заговора срещу Комод и е екзекутиран през 182 г.


ГНЕЙ КЛАВДИЙ СЕВЕР АРАБИАН

Гней Клавдий Север Арабиан (Gnaeus Claudius Severus Arabianus; * 113- сл. 176 г.) е политик, сенатор и философ на Римската империя през 2 век сл.н.е.
Фамилията му произлиза от Pompeiopolis в Пафлагония, където е роден. Той е син на Гай Клавдий Север (суфектконсул 112 г. и легат в Арабия).
През 146 г. Север е редовен консул заедно със Секст Еруций Клар. Север се ползва с много добра репутация като философ. Привърженик e на Ликейската школа (Peripatos Philosophie) и учител на бъдещия император Марк Аврелий, който го споменава в своите произведения.
Неговият син Гней Клавдий Север е консул през 173 г. при своя тъст Марк Аврелий.
Север е суфектконсул около 167 г. През 173 г. Север е редовен консул заедно с Тиберий Клавдий Помпеян. След това се занимава с интелектуална дейност в Рим. Той има голямо влияние върху Марк Аврелий. Свързва го със софиста Сулпиций Корнелиан и с прочутия Гален, който става домашен лекър на императора. През 176 г. той придружава своя тъст Марк Аврелий до Атина.


ТИТ ЛУКРЕЦИЙ КАР

Тит Лукреций Кар
Тит Лукреций Кар (около 99 г. пр.н.е. - 55 г. пр.н.е.) е древноримски поет и философ. Последовател на Епикур в материалистическите му схващания за човека и обществото. Автор на книгата „За природата на нещата“ (в 6 книги).









КВИНТ ЮЛИЙ АРУЛЕН РУСТИК

Квинт Юний Арулен Рустик (Quintus Iunius Arulenus Rusticus; * 35 г.; + 93 г.) e сенатор на Римската империя през 1 век сл.н.е.
Той е философ стоик и приятел на Плиний Млади и Тацит. Подкрепя приятелят си Публий Клодий Тразеа Пет.
През 66 г. Рустик е народен трибун, 70 г. претор. През 92 г. става суфектконсул заедно с Гай Юлий Силан.
Екзекутиран е по нареждане на император Домициан през 93 г. Неговият брат e Юний Мавриций.


КВИНТ ЮЛИЙ РУСТИК

Квинт Юний Рустик (Quintus Junius Rusticus; 100 - 170 г.) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век сл.н.е.
Произлиза от фамилията Юнии и е син на стоикът философ Квинт Юний Арулен Рустик (суфектконсул 92 г.). Той е също стоик като баща си. През 133 г. Юний Рустик е суфектконсул заедно с Квинт Флавий Тертул. Той е учител и приятел на император Марк Аврелий и става редовен консул през 162 г. Още същата година става градски префект до 167 или 168 г. По време на неговата служба през 165 г. се състои мъчението на Юстин и още шест други християни.


ЛУЦИЙ АНЕЙ КОРНУТ

Луций Аней Корнут (Lucius Annaeus Cornutus; гръцки: Ἀνναῖος Κορνοῦτος), e стоик- философ по времето на император Нерон. Той произлиза от Лептис Магна в Либия, но живее повечето време в Рим. Той е учител и приятел на Авъл Персий Флак, чийто сатири след смъртта му дава за публикуване на Кезий Бас. През 66 или 68 г. е изгонен от Нерон за усмиването му на написаната в геройски верси римска история от императора (Дион Касий, 62, 29). След това няма данни за него.
Корнут е автор на реторически произведения на латински и на гръцки.


ПУБЛИЙ КЛОДИЙ ТРАЗЕА ПЕТ

Публий Клодий Тразеа Пет (Publius Clodius Thrasea Paetus; * в Патавиум; † 66 г. в Рим) е политик, сенатор и философ-стоик на Римската империя през 1 век сл.н.е. по времето на император Нерон.
Той е тъст на стоика Гай Хелвидий Приск и приятел на поета Персий.
През ноември и декември 56 г. той е суфектконсул заедно с Луций Дувий Авит. След това Тразеа е преследван чрез ралични обвинения от Нерон и си разрязва вените, след като разбира за смъртната си присъда.
Тразеа е женен за Ария Младша, дъщеря на Ария Старша и Цецина Пет. Те са родители на Фания, която е съпруга на Гай Хелвидий Приск.


САБИНИЛ

Сабинил (Sabinillus) е политик и сенатор на Римската империя през 3 век.
Приятел е на император Галиен и философа Плотин и привърженик на неоплатонизма. На 1 януари 266 г. той става консул заедно с император Галиен.


ЛУЦИЙ АНЕЙ СЕНЕКА

Сенека
Луций Аней Сенека (на латински: Lucius Annaeus Seneca) е римски философ и писател. Един от най-видните римски мислители и безспорно най-значимият представител на т.нар. нова стоа, т.е. на римския стоицизъм. Сенека произхожда от богат аристократически род - баща му, Сенека Стари, е ретор и принадлежи към съсловието на конниците.
Сенека е роден през 4 пр.н.е. в град Кордуба (дн. Кордова), Испания, която тогава е римска провинция.
Сенека учи в Рим, където баща му се преселва и основава школа по реторика. Учител на Сенека е Атал, привърженик на стоическата философия, който прилага етруските вярвания към гръцкия дух.
Сенека става адвокат и спечелва голяма слава. Същевременно посвещава значително време на занимания с философия и литература. По времето на Калигула влиза в Сената. През 41 г. поради симпатии към републиканските идеи е заподозрян от Месалина, съпруга на Клавдий, в антидържавен заговор и е въдворен на остров Корсика, където престоява до 48 г. През 49 г. благодарение на Агрипина, новата съпруга на Клавдий, се завръща в Рим. Става възпитател на нейния син Нерон.
Издига се в йерархията на обществения живот и през 55 г. става суфектконсул. След охладняване на отношенията между Нерон и философа, Сенека се оттегля от двореца и продължава своите литературни занимания, но през 65 г. е заподозрян в участие в заговор против император Нерон и е осъден на смърт. Сенека се самоубива като прерязва вените си.
Сенека е автор на философски и други произведения.
Голям майстор на формата - блестящ стилист - Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на античността. Главното му и най-известно съчинение е „Нравствени писма до Луцилий“, съдържащо 124 писма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време. Писмата са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството преминава към позициите на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още „За гнева“ , „За милосърдието“, „За щастливия живот“, „За благодеянията“, „За снизхождението“. Автор е на натурфилософското произведение „Естествено-научни въпроси“, където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата.
Автор е на девет трагедии - „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“ и др., сюжетите на които са почерпани от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. В сатирата „Отиквяването на Клавдий“ обрисува иронично образа на бившия император.
Натурфилософските идеи на Сенека утвърждават пантеизма.
Основното понятие в етиката на Сенека е понятието добродетел, схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния произход или съсловна принадлежност. Върху осъществяването на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е разумът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците. Рационализмът на Сенека е отрицание на хедонизма, цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота.
Според Сенека, нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега и то по такъв начин, сякаш в неотложността на действието изразяваме целия смисъл на живота си.
Племенник на Сенека е известния римски епически поет Лукан.


ТЕМИСТИЙ

Темистий (Themistios; на гръцки: Θεμίστιος Themistios; * 317 г. в Пафлагония; † 388 г.) е от най-известните ретори и философи на късната античност. Привърженик е на учението на Аристотел, също така и на платонизъмa и неоплатонизъма. Въпреки че не е християнин е приближен на християнските императори Констанций II, Юлиан Апостат, Йовиан, Валент, Грациан и Теодосий I.
Темистий e роден 317 г. в Пафлагония (по други източници вероятно във Византион, по-късният Константинопол) в богата фамилия. Дядо му и баща му са също философи. Баща му Евгений коментира Аристотел и има свое философско училище в Константинопол. Жени се за дъщеря на философ. Синът му Темистий става също философ, но умира през 357 г.
През лятото на 350 г. е почитан оратор и учител по философия в Константинопол. Поддържан е от Флавий Сатурнин. Пред император Констанций II (337 - 361) държи в Анкара реч и е приет от него през 355 г. в сената. През 358/359 г. е проконсул на Константинопол. Есента 359 г. неговият почитател Констанций II го кани на своята трапеза. През зимата на 359 г. императорът сменя длъжността проконсул с praefectus urbi и Константинопол става равен на Рим. Едва след отказа му да поеме тази длъжност тя се дава на друг.
През 359 г., след смъртта на съпругата му, той се жени отново. С императорите Юлиан Апостат (361 - 363) и Йовиан (363 - 364) има също добри отношения. При император Валент има отново голямо влияние и е поискан за възпитател на малкият Валентиниан Галат. През 368 г. придружава Валент на Дунав във втората му кампания против готите при Марцианопол.
През 384 г. император Теодосий I го прави praefectus urbi на Константинопол, но напуска заради вражески нападки след няколко месеца. Става възпитател на Аркадий. Последната запазена негова реч е от 385 г.


ФЛАВИЙ САЛУСТИЙ

Флавий Салустий (Flavius Sallustius) е политик и философ от Римската империя през 4 век.
Между 361 и 363 г. той е преториански префект на Галия.
През 363 г. той е консул заедно с приятеля си император Юлиан.
Флавий Салустий не трябва да се бърка със Сатурнин Секунд Салуций, който е 361 г. преториански префект на Изтока.
Историкът Салустий живее през 1 век пр.н.е.


ЦИЦЕРОН
 
 
Цицерон
Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Роден е на 3 януари 106 пр.н.е. в Арпинум.
През 63 г. пр.н.е. Цицерон е избран за консул. За неговото избиране помага факта, че неговия съперник, Катилина, открито говори за революционни промени в случай, че бъде избран за консул. Това силно обезпокоило римляните и те отдават предпочитанията си на кандидатурата на Цицерон.
След поражението на изборите, Катилина започва заговор с цел получаване на властта. Този заговор е разкрит от Цицерон. Четирите сенатски речи на Цицерон срещу Катилина, считащи се за образец на ораторското изкуство (реторика), принуждават Катилина да избяга в Етрурия. В последващите заседания на Сената, който Цицерон ръководи, е решено да бъдат арестувани и убити без съда тези заговорници, които са останали в Рим, тъй като представляват заплаха за държавата и обичайните при такива случаи мерки - домашен арест или изгнание — няма да са достатъчно ефективни. Юлий Цезар, който присъства на заседанието, се изказва против смъртното наказание и само Марк Порций Катон Младши в своята реч, не толкова говорещ за вината на заговорниците, а прехвърляйки подозренията за участие в заговора на самия Цезар, успява да убеди сенаторите в необходимостта от смъртна присъда.
В този период славата и влиянието на Цицерон достигат своя връх. Възхвалявайки неговата решителност, Катон го нарича Pater Patriae, "Баща на отечеството". По това време, както пише Плутарх,
"много изпитваха към него неприязън и даже ненавист — и не за някоя глупава постъпка, а само заради това, че той безкрайно възхвалява самия себе си. Нито сената, нито народа и съда не успява да се събере и разотиде, без да изслуша още един път старата песен срещу Катилина.. той наводи с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, винаги така благозвучни и очарователни, станаха мъка за слушателите "
За своето участие в потушаването на Заговора на Катилина, Цицерон е първият носител на титлата Pater Patriae, и един от двамата носители на тази титла (заедно с Цезар), който не е император.
Цицерон е обезглавен на 7 декември 43 пр.н.е.. Главата и ръцете му били изложени на трибуната на Римския форум по нареждане на триумвира Марк Антоний, който не може да му прости "Филипиките срещу Марк Антоний".
В края на живота си се отдава на философия. Пише диалозите "За страстта", "За приятелството" и други. В основата на неговото учение, синтезиращо редица други, е морала.
Цицерон е публикувал повече от 100 речи, политически и съдебни, от които до нас са достигнали 58. До наши дни са оцелели също и 19 трактата по риторика, политика и философия, по които са се учили на ораторско изкуство поколения юристи. Освен това са съхранени и повече от 800 писма на Цицерон, съдържащи много биографички сведения и много ценна информация за римското общество от края на републиканския период.
Неговите философски трактати не съдържат нови идеи, но са ценни с това, че излагат подробно и неутрално учения на водещи философски школи от онова време: стоици, академици и епикурейци.
Работите на Цицерон оказват силно влияние на религиозни мислители, в частност на Св. Августин, на представители на Ренесанса и хуманизма (Петрарка, Еразъм Ротердамски, Бокачо), на френските просветители (Дидро, Волтер, Русо, Монтескьо) и много други.