Римски историци

Амиан Марцелин

Амиан Марцелин (на латински: Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353–378. Той е считан за последният значим историк на западащата Римска империя. Грък по произход, Амиан се предполага, че е роден в Антиохия, Сирия. Потомък е на знатен род. Служил е в армията със звание protector domesticus. Амиан взема участие в много военни походи, включително и в персийския поход на Юлиан през 363 г. След като излиза в оставка в Рим Марцелин пише своята книга (между 380 и 390 г.).
Главното му произведение е "Деяния" (Res gestae) (понякога наричано "История") — един от най-важните източници за историята на Римската Империя и съседните народи през IV в. от н.е. Написан е на латински език. Този труд обхваща периода от упралвението на император Нерва (80 г.) до смъртта на Валент през 378. От 31 книги на "Деяние" до нас са стигнали само последните 18 книги, от 14 до 31, където са описани събитията от 353—378 г. Трудът му е предимно на военна тематика, но съдържа и географски описания и философски разсъждения.

Апиан

Апиан (на гръцки: Αππιανος), е римски историк от гръцки произход, който живее и твори по времето на Траян, Адриан и Антонин Пий. Неговият труд се нарича "Римска история" (Ῥωμαικα) и е в 24 книги. Написан е на гръцки език. Особеното е, че за разлика от другите историци, той не описва събитията в хронологичен ред, а по страни. Така данните, които излага са по отделно за всяка римска провинция. Голяма част от творбата му не е запазена. Оцелели са книгите за войните с Картаген, Нумидия и Селевкидите, както и описания на гражданските войни в края на Римската република. Апиан е описал и въстанието на Спартак.

Ариан


Ариан
Ариан (Lucius Flavius Arrianus), познат още като Ариан от Никомедия и Флавий Ариан e грък, живял в Римската империя, историк, политик и философ. Смята се за най-достоверен източник за живота на Александър Велики.
Следва заедно с бъдещия император Адриан при философа Епиктет. Постъпва на римска служба в Келтската провинция и служи след това на Дунава. Приятел на Адриан, сенатор, ок. 128-129 г. е консул, след това началник в провинцията Кападокия и главнокомандващ на войската на границата с Армения. След смъртта на Адриан в 145 г. се връща в Атина, където е архонт, и пише исторически трудове, от които най-известен е този за походите на Александър Велики.

Велей Патеркул

Гай Велей Патеркул (на латински: Gaius Velleus Paterculus, 19 пр.н.е. — 31 г.) е древноримски историк, автор на "Римска история" ("Historiae Romanae libri II") в 2 книги, излагаща събитията от Троянската война до 30 г. от н.е.. Особено подробно са описани времената на Октавиан Август. Велей Патеркул е бил претор и съпровождал император Тиберий по време на подходите му в Германия и Панония. В първата книга събитията са изложени кратко, докато втората, засягаща събития, случили се по-близо до времето, в което е живял автора ѝ, разказът е доста подробен. Въпреки негова едностранчивост, имайки предвид общественото положение на автора ѝ, тя представлява ценен източник за случилото се по това време.

Вирий Никомах Флавиан

Вирий Никомах Флавиан (на латински: Virius Nicomachus Flavianus; * 334; + 394 г.) е граматик, историк и политик на Римската империя през 4 век.
Флавиан е езичник, произлиза от знатна фамилия от Рим. През 364/365 г. Флавиан е управител на Сицилия. Император Грациан го прави vicarius Africae през 377 г. При император Теодосий I става през 388 г. quaestor sacri palatii (отговаря за писане на закони). От 390 до 392 г. той е преториански префект на Италия, Илирия и Африка. След смъртта на Валентиниан II Флавиан поддържа узурпатора Евгений и генерал Арбогаст. Става отново преториански префект от 393 до 394 г. През 394 г. до септември той е назначен от Евгений за консул за Запада, което Теодосий не признава. След смъртта на Евгений и битката при Фригид на 6 септември 394 г. в Словения Флавиан се самоубива и получава damnatio memoriae.
Флавиан e приятел на Квинт Аврелий Симах и синът му Никомах Флавиан Младши се жени през 393 г. за неговата дъщеря Гала. През 431 г. Флавиан Млади и синът му, видният сенатор Апий Никомах Декстер, го реабилитират. Поставя му се статуя и императорите Валентиниан III и Теодосий II държат пламенни речи.
Флавиан издава с други от „кръга на Симах“ отново историческото произведение на Ливий и Енеида на Вергилий, чийто ръкопис се намира днес във Ватикан (Cod. Vat. lat. 3225; Vergilius Vaticanus). Флавиан пише история за Теодосий I с титлата Annales и превежда произведения от гръцки на латински.

Гай Лициний Мацер

Гай Лициний Мацер (Gaius Licinius Macer; † 66 пр.н.е.) е политик и историк от групата на "младите аналисти" на Римската република през 1 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Лицинии, клон Мацер.

През 78 пр.н.е. той е квестор, през 73 пр.н.е. е народен трибун, през 68 пр.н.е. претор, през 67 пр.н.е. е пропретор и получава управлението на една провинция. Противник е на оптиматите. При Салустий е споменат като борец за правата на народа. През 66 пр.н.е. Цицерон успява да го осъди заради подкуп и изнудване, след което той се самоубива.

Като историк той пише история на Рим в 16 книги, които издава във формата на анали. Ливий и Дионисий Халикарнаски използват неговите произведения. Според Ливий той e измислил някои неща, за да възхвали своята фамилия gens Лицинии.

Баща е на Гай Лициний Мацер Калв (* 82 пр.н.е.; † 47 пр.н.е.), който е поет и оратор.

Гай Лициний Муциан

Гай Лициний Муциан (Gaius Licinius Mucianus; + 76 г.) e политик, генерал, писател и историк на Римската империя по времето на император Нерон.

Произлиза от фамилията Муции от Испания и е осиновен от фамилията Лицинии.

Той е изпратен от император Клавдий като легат в Армения с Гней Домиций Корбулон. По времето на Нерон той става от юли до октомври 64 г. суфектконсул заедно с Квинт Фабий Барбар Антоний Мацер. След това през 66 г. e управител на провинция Сирия. Там няма успех в потушаването на юдейското въстание и в Юдея се изпраща Веспасиан.

През Годината на четиримата императори Муциан управлява след смъртта на Галба заедно с Домициан, синът на Веспасиан, и чрез сената определя Веспасиан за новия легетимен император. Назначава сам консули, управители и префекти. Към края на 69 г. нарежда убийството на Вителий Младши, сестра му Вителия и Азиатик. Потушава въстанието на Гай Юлий Цивилис на Рейнската граница. При пристигането на Веспасиан в Рим той му предава управлението.

През 70 и 72 г. той е суфектконсул.

Той е добър историк и писател, написал география на Мала Азия.

Гай Семпроний Тудицан (консул 129 пр.н.е.)

Гай Семпроний Тудицан (Gaius Sempronius Tuditanus) е политик и историк на Римската Република. Той е консул през 129 пр.н.е..

Гай Семпроний Тудицан произлиза от плебейския род Семпронии. Баща му със същото име e сенатор и през 146 пр.н.е. в комисията на десетте за новия ред на политиката в Гърция.

През 146 пр.н.е. младият Тудицан е офицер на Луций Мумий при неговата война в Гърция. През 145 пр.н.e. e квестор, през 132 пр.н.e. претор. През 129 пр.н.е. e консул с Маний Аквилий.

Той се бие заедно с опитния военен трибун Децим Юний Брут Калаик срещу племената лаподи, либурни и хистри в Илирия. Той получава за победата триумф.

Тудицан пише за държавното право „libri magistratuum“ в 13 книги, в които показва своята позиция в защита на оптиматите. Също пише за римската история от началото до 2 век пр.н.е.

Гай Сулпиций Галба (историк)

Гай Сулпиций Галба (Gaius Sulpicius Galba) e политик и историк на Римската република през 1 век пр.н.е. и дядо на римския император Галба.

Потомък e на Сервий Сулпиций Галба (консул 144 пр.н.е.). Син е на генерал Сервий Сулпиций Галба (претор 54 пр.н.е.).

Произлиза от клон Галба на знатната сенаторска фамилия Сулпиции. Фамилията му притежава големи градини южно от Авентин, където стои един намерен гробен надпис. Вторият надпис е намерен близо до Терачина до рождената къща на неговия внук императора през 68 г. сл.н.е. Галба.

Той е историк и претор през неизвестна година. Жени се и има син Гай Сулпиций Галба (суфектконсул 5 пр.н.е.), който е баща на Гай Сулпиций Галба (консул 22 г.) и на бъдъщия император Галба (през 68/69).

Дионисий Халикарнаски

Дионисий Халикарнаски е древногръцки и древноримски историк и писател. Заселва се в Рим през 30 пр.н.е.
Автор на "Римската археология", един от най-вжните източници за най-старата история на Рим. Трудът е написан на гръцки език и се е състоял от 20 книги. От тях напълно са запазени 9, а от останалите има откъси. Историческият период, който обхваща стига до началото на Първата пуническа война -264 пр.н.е..
Друго негово произведение е "За съединяването на думите". Пише на гръцки, за да покаже връзката между елинските и римските вярвания и традиции и да въздейства на онези гърци, които смятат римляните за варвари, а римляните да убеди, че още от древни времена гърците са им били близки и родствени. Идеята отговаряла на действителното положение на държавата, където гръцкият език започнал да се използва наред с латинския.

Евтропий

Евтропий (Eutropius; † 390 г.) е римски политик и историк от 4 век сл.н.е.
Евтропий е magister epistularum при император Констанций II. През 363 г. участва в персийския поход на император Юлиан. При Валент служи като magister memoriae. През 380 г. е преториански префект на Илирия и през 387 г. консул заедно с император Валентиниан II.
Евтропий пише на латински Breviarium ab urbe condita в 10 кратки книги по времето на Валент. Произведението е за римската история от митичното създаване на Рим през 753 пр.н.е. до император Валент (364 г.). Евтропий използва за произведението си Livius Epitome на Тит Ливий, Светоний, Полибий и личните си наблюдения.
През 380 г. произведението е преведено на гръцки. Използвано е от по-късните автори, като анонимните автори на Epitome de Caesaribus и Historia Augusta. Йероним, Касиодор и Йорданес. Павел Дякон и Ландулф Сагакс продължават Breviarium в средновековието (до средата на 6 век и до ранния 9 век). През 19 век е обичано ученическо четиво.

Зосим

Зосим е римски историк от края на 5 век. Живее в Константинопол по времето на византийския император Анастасий I (491 - 518).
Неговата творба се нарича „Historia Nova“ („Нова история“) и в нея е изложена историята на Римската империя. Съдържа ценни сведения за въоръжените борби в различните римски провинции, описва и нахлуванията на вестготите. Има данни и за въстанията в Мала Азия, Сирия и Тракия.

Касиодор

 
Касиодор
Касиодор (на латински: Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на Теодорих Велики, крал на остготите в Италия.
Касиодор е роден около 487 г. в южна Италия (Сцилациум, Калабрия) в знатно семейство със сирийски произход. В младежките си години изучава право, тръгвайки по стъпките на баща си, който заемал длъжността префект на Сицилия. В началото работи под управлението на баща си, но след това в периода 507 - 511 г. става квестор.
Неговата кариера се развива стремително. През 514 г. е назначен за консул, а между 523 и 527 г. и на поста Magister officiorum, където се занимава с документи и съставяне на официални писма. Литературните му таланти намират признание от неговите съвременници и всеки път когато отивал в Равена, столицата на остготите , му поръчвали да съставя важни официални документи. През 526 г., след смъртта на Теодорих Велики, Касиодор получава високия пост на преториански префект (на латински: praefectus praetorio) на Италия, което е и върха в неговата кариера. Той остава на тази длъжност до началото на войната на остготите с Византия. Последният съставен документ от Касиодор е датиран от епохата на крал Витигис. Приемник на Касиодор е назначен през 540 г. от император Юстиниан I, след възстановяване на контрола над Рим.

Катон Млади


Катон Млади
Марк Порций Катон, обикновено наричан Катон Млади или Младши, а също и Утически (Cato Uticensis) (от гр. Утика) е политик и държавник в Древен Рим. Известен е със своята честност, неподкупност и упоритост.
Катон Млади е правнук на Катон Стари. Син е на Марк Порций Катон и неговата съпруга Ливия Друза. Роден е през 95 пр.н.е.. Загубва рано своите родители.
През 72 г. Катон Млади се отличава във войната против възстаналите роби. През 67 г. станал военен трибун в Македония, където беседите с Атинодор Кордилион значително разширили неговия кръгозор. Заедно с Атинодор, Катон Млади се върнал в Рим и се занимавал с философия и съдебни речи и се старал да придобие практически знания. През 65 г. станал квестор и като такъв бил добросъвестен и необикновено деен. През следващата година Катон Млади посетил отново Изтока.
През 62 г., като народен трибун Катон обвинил консула Мурен във вземане на подкуп и бил за смъртно наказание на привържениците на Катилина, с което си навлякъл ненавистта на Цезар.
През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар бил изпратен на остров Кипър, за да изгони от там цар Птолемей, което и направил и получил благодарностите на сената. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзел и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка -град Утика. Когато Катон Млади видял, че по-нататъшна борба със Цезар в Африка е безсмислена се самоубил. Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния края наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо до Цицерон (Cic. ad. Fam. XV , 5). Плутарх е написал биографията му. От първата си жена Атилия той имал две деца: прочутата Порция, съпругата на Марк Юний Брут, която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син, Марк Порций Катон (II), който е помилван от Цезар, но взема страната на Брут и загива в битката при Филипи. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.

Квинт Аврелий Мемий Симах


Квинт Аврелий Мемий Симах Младши (Quintus Aurelius Memmius Symmachus; † 525/526 г.) e римски политик, философ и историк през 5 и 6 век.
Симах произлиза от една от най-богатите и прочути западноримски фамилии Аврелии - Симахи. Той е вероятно правнук на оратора Квинт Аврелий Симах и Рустициана. Баща му Квинт Аврелий Симах e консул през 446 г.
През 485 г. Симах Младши е консул с колега post consulatum Теодорих Велики на Изток.
Симах пише исторически книги, както загубените 6 книги Historia Romana.
През последните години на управлението на Теодорих Велики той е обвинен в предателство и 525 или 526 г. екзекутиран.